Лолита Набоков Владимир

„Каквото и да се напише, е все за любовта. Наистина, има ли книга, която да не съдържа любовни премеждия? Но колко са написани за самата любов?… Скандалността на тази книга — това е единственото, което брани незащитеното й сърце.“ Андрей Битов Еротично четиво, криминален роман, чийто финал се изкачва върху планина от трупове, сатирична творба — саркастичен анализ на мотелната цивилизация на кича, модернистки експеримент, построен върху игра с класически ценности от Молиер и Рембо до речника на Ларус, своеобразен традиционен роман на възпитанието или — дълбоко под повърхността на всичко това — уникална литература за любовния роман на съвременния човек с творческата сила на създадената от самия него цивилизация?… „Лолита“ (1955 г.) си остава не само една от най-сериозните творби на Владимир Набоков (1899-1977), но и повод за нестихващи и до днес спорове и оценки: от възмутеното отрицание до определения за шекспировски висоти.